Музей

Музейната сбирка в град Карнобат е създадена през 1921 г. от директора на местната гимназия и дългогодишен краевед Атанас Игнатиев Караиванов. Тя е втората в Югоизточна България, след тази в Дебелт и полага основите на Карнобатския исторически музей, преобразуван в държавен през 1953 г. Сега Исторически музей „Атанас Караиванов” има пет отдела – Археология, Етнография, Художествен, Природа и История. Материалите от различните фондове са изложени в различни сгради, разположени в различни части на града: къща-музей „Д. Полянов” и музей с експозиция „Археология”.

Отдел “Археология” разполага с богат фонд паметници от праисторическата, античната и средновековната епоха, някои от които уникати. Наличните материали представят множество страни от историята, бита и духовната култура на местното население, което още през неолита е оценило предимствата на Карнобатската котловина. Продължителният живот тук е довел до натрупването на селищни могили, най-добре представена в експозицията, от които е Карнобатската селищна могила, разположена в индустриалната част на града. Находките от времето на неолита и халколита свидетелстват, че човекът взема нужните му материали (камък, кост, кремък, глина) директно от природата, за да направи оръжията и сечивата си, както и предметите за бита и култа. Най-голям разцвет достига керамичното производство.

Богатото материалното и духовно богатство в живота на местното население е засвидетелствано при проучванията на надгробните могили в м. Гяура и с. Прилеп, натрупани през I хилядолетие пр. Хр. Откритите находки са свидетелство за вярата на траките в безсмъртието и преклонението им към предците изразено чрез пищни погребения, жертвоприношения и угощения.

След Римската експанзия на Балканите през I в., Древна Тракия става част от Римската империя, която налага нови традиции и елементи в бита. Като част от нея (империята) районът около Карнобатско попада в границите на новосъздадената провинция Тракия и през II-III в. преживява забележителен икономически разцвет.

Със сериозно присъствие е представена и средновековната епоха. Изложените материали са предимно от археологическите проучвания на средновековната крепост Маркели разположена на 7,5 км западно от Карнобат, която е един от най-забележителните средновековни паметници в днешна Южна България и респектира със своето географско местоположение и архитектурни дадености.

Сградата с експозиция „Археология” се намира на ул. „Алекси Нейчев” № 14 и е отворена за посетители всеки делничен ден.

На 19 октомври 1972 г. официално е създаден отдел „Художествен” към ИМ Карнобат. Постъпването на картини започва още по времето на основателя на музея Атанас Караиванов. Днес фондът включва произведения на творци родени, работили или свързани с град Карнобат (Христо Берберов, Панайот Панайотов, Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Жечко Попов, Петър Стефанов, Алекси Денев и др.). Преобладават картините с маслени бои. Останалите техники на рисуване са туш и перо, цветна графика, акрил, пастел, акварел.

Отдел „Етнография” съхранява предмети и образци, разкриващи многовековната народна материална и духовна култура в Карнобатския край – традиционни празнични и ежедневни костюми, накити, тъкани, занаятчийски инструментариум и занаятчийски произведения, вещи от бита и разнообразен обреден реквизит.

Разнородният състав на населението в Карнобатския край определя наличието на редица местни и регионални особености на народната култура, които се проявяват в най-голяма степен в традиционния пласт на облеклото и в празнично-обредна система.

В носиите на Карнобатския край се открояват няколко основни центъра:

• севернокарнобатски с център с. Подвис;
• преселници главанци с център с. Скала;
• загарци с център с. Добриново;
• преселници от Чипровско с център с. Черково.

Най-старото българско население в района–загорците, населява по-голямата част от Карнобатско и е носител на основните регионални особености на народната култура. То е съхранило най-трайно, цялостно и до най-късно облеклото в традиционния си вид. В експозицията е представено с женски невестински и лазарски костюм и мъжки коледарски костюм от селата Подвис и Невестино.

Характерно и отличително за женската загорска носия е високото забраждане (т. нар. “качул”), “Телената ута”, цялата извезана със сърмена нишка, “пъстро късе”–с богата везбена украса–“малки” и “големи криулци”, с разноцветни помпони–т. нар. “китки”, “надипленият чукман” със своеобразно оформена пола с апликации от цветни “белки” и везмо от ярко очертани орнаментални фигури–“паяци”, “птички”, “човеци”.

Отличителен и разграничителен белег на севернокарнобатската загорска женска носия са и силно посинената риза с едноцветни бели кенари, и множеството метални накити за глава.

Мъжкото облекло на загорците е локална разновидност на широко разпространената в страната чернодрешна носия.

Следи от старинните карнобатски носии се съхраняват докъм 50-те години на ХХв., главно в облеклото на най-възрастното население, в сферата на крайно ограничената домашна среда. Днес народните носии съществуват като културно наследство и показват богатството на традиционната ни народна култура.

Отдел “Природа” има богат фонд от образци на живата и неживата природа, като голяма част от експонатите са дарени от училищата в града, горското стопанство, ловно-рибарското дружество, граждани, събрани от ентусиазирания карнобатски гражданин Господин Вълчев. Сред най-ценните образци са препаратите на изчезналите като гнездящи видове в района дропла, къдроглав пеликан и сив жерав. Най-висшите животни, бозайниците, са представени от типични за района видове – вълк, лисица, чакал, таралеж, дива свиня, сърна и др. Фондът включва останки от фосилни хоботни, намерени в пясъчната кариера край село Венец, а също и минерали (една част дарени от музея “Земята и хората”, друга част от различни геоложки групи). На територията на Община Карнобат има обявени два защитени природни обекта – защитена местност “Лаликото” – находище на ендемичния вид Урумово лале - в землището на село Венец и вековно дърво в село Мъдрино. Срещат се осем световно застрашени вида птици и 63 вида с европейска и национална значимост. Сградата на някогашния Природонаучен музей днес не съществува.

Отдел “История” притежава оригинали от Възраждането, новата и най-новата история на Карнобат. Сред най-интересните и запомнящи се сред тях са клещи за отливане на куршуми, пушки с уникална украса, стари снимки на града, оригинални грамоти от спечелени награди на Братя Минкови и други.  Отделът разполага и с местен препис на житието на Софроний и Кондика от 1838 година, която е най-достоверният местен паметник, отразяващ възрожденските процеси в града.