Крепост Маркели

Крепостта Маркели се намира на 7,5 км западно от Карнобат и респектира със своето географско местоположение и архитектурни дадености. Явява се най-големият ранновизантийски град през VІІ век и мощно старобългарско укрепление пред източностаропланинските проходи Ришки, Върбишки, Веселиновски, Айтоски от началото на ІХ в. Важен пункт е по оста Константинопол – Адрианополис – Плиска.

Изборът на мястото за изграждането на крепостта не е случаен и показва много добро познаване на географските особености на района в радиус от 30 – 40 километра. На север и североизток крепостта има зрителна връзка с укрепленията при Айтоският проход, Малката Карнобатска планина, Ришкият и Върбишки проход. Сред тях са археологическите комплекси в местността Скендерлий на 2 км западно от с. Зимен; Обраслото кале на 1 км северно от с. Подвис; Голямото и Малкото кале над с. Везенково и крепостта Шейтан калеси на Седларевските височини. На юг се виждат Бакаджиците и укрепленията по Големия и Войнишкия Бакаджик.

Повече от 120 години крепостта заема важно място в осмислянето на средновековната българска история и интерпретирането на българо-византийските взаимоотношения през периода на Първото българско царство. Изворовите сведения на Теофан Изповедник, Патриарх Никифор, Житие на Йоаникий, Анна Комнина и др., сочат ролята и значението на Маркели в събитията от средата на VІІІ до ХI век. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VІ. Маркели е изходната база на грандиозния поход на император Никофор І Геник през 811 г.

Още през II век по построения мост над р. Мочурица е минавал единственият, заради заблатяването път по направление север – юг за област, простираща се на десетки километри на изток и запад. Именно уникалността на римския мост определя стратегическото значение на построената 300 години по-късно крепост на възвишението над него. Първоначално в края на IV и в началото на V век на хълма е изграден мартириум, в който се предполага, че е погребан християнски мъченик. Датата на изграждането му сочи времето на християнизацията на местното население в Североизточна Тракия. Мартириумът няма аналог на Балканския полуостров и като най-близък еднотипен паметник се свързва с Дамус Ел-Карида в Картаген. През VІ в. върху мартириума е изградена импозантна трикорабна базилика, която през VІІІ в. при серията сблъсъци на империята с България е разрушена. Върху руините на двете по-ранни християнски съоръжения (мартириума и базиликата) в края на ІХ в. или началото на Х в. е изградена старобългарска църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с издължен наос. Богатата мраморна декоративна украса, абсолютно аналогична на Преславската, показва и новата роля на Маркели – мост между столицата Преслав и ново присъединените южни територии с Дебелт. Най-късният културен пласт в този многослоен християнски комплекс е кръстокуполна черква от ХІ в., просъществувала до ХІІІ в., която е интересно от архитектурна и строителна гледна точка съоръжение, богато украсено с мозайки, мраморна пластика и стенописи. Запазени части от колони, капители, стълбчета от олтара и част от амвона могат да се видят в залите на Археологически музей Карнобат.

Друго разкритие, представляващо строителен шедьовър е водоснабдителното съоръжение. Изградено по западния склон на възвишението, непосредствено до протичащата река Мочурица, то е в пряка връзка с античния и средновековен мост. Представлява сложна строителна система от кули, резервоари за вода и тунел, свързващ крепостта с реката. Водоснабдяването е организирано чрез два резервоара с различна вместимост, от които поне единият е функционирал на принципа на артезианските кладенци. Близки и аналогични съоръжения с такова предназначение са тези от Царевец, Червен и Цуида, но водоснабдителното съоръжението при карнобатската крепост е много по-ранно и използвано в много широк времеви диапазон – още от Античността до ХІІІ в.

За живота на Маркели през ХІ-ХІІ в. и до началото на ХІІІ в. съдим и по останките на стопанските сгради с верижна планировка. Това било време на стопански, търговски и културен разцвет на средновековния град. Колективна находка от 37 златни монети на трима императори (Никифор ІІІ Вотаниат, Алексей І Комнин и Йоан Комнин), събирани продължително в период от около 70 години, внася нови белези за това стопанското развитие. Според данните от археологическия материал крепостта е разрушена и напусната през лятото на 1207 г., след набезите на рицарите на император Хенрих Фландърски (Анри) в тази част на Тракия.